Неродена
Родена съм любов да давам,
във време безметежно странно.
Сърцето мое щедричко раздавам,
любов да получавам аз, двустранно.
Родена съм, без някой да ме пита
желая ли живота безлюбовен?!
А може би, защото мене да изпита,
ще търся ли безкрайно знак съдбовен?!
Родена съм от морска пяна златна,
от любовта на двама луди, млади!
Безплатна, благодатна, ароматна,
Аз – цялата, родена за наслади…
Родена, всеки път, за да умирам,
когато някой рови, бърка, мачка…
Сама съзнанието си деформирам,
но вярвам - Любовта не е глупачка!
Сега живея ли?
Не мисля… Надали?!
Родена съм… Дали?
Кацнете, мои Ангели!
© Манипулирам Todos los derechos reservados