8.10.2013 г., 21:07 ч.  

Неродена 

  Поезия » Философска
469 0 5

Неродена

 

Родена съм любов да давам,

във време безметежно странно.

Сърцето мое щедричко раздавам,

любов да получавам аз,  двустранно.

 

Родена съм, без някой да ме пита

желая ли живота безлюбовен?!

А може би, защото мене да изпита,

ще търся ли безкрайно знак съдбовен?!

 

Родена съм от морска пяна златна,

от любовта на двама луди, млади!

Безплатна, благодатна, ароматна,

Аз – цялата, родена за наслади…

 

Родена, всеки път,  за да умирам,

когато някой рови, бърка, мачка…

Сама съзнанието си деформирам,

но вярвам - Любовта не е глупачка!

 

Сега живея ли?

                            Не мисля… Надали?!

                                                      Родена съм… Дали?

                                                                               Кацнете, мои Ангели!

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кой е Тай? Аз искам това "ма", защото е човешко и непринудено...Кажете го на Тай, когато се появи пак
  • Ако знаеш как мога да обичам само!До смърт Но кому е нужно...всъщност знам -на мен Анабел, ценна моя!
  • "Любовта не е глупачка!" Поздрав М!
  • Има ги тези жени, а едни мъже просто не ги виждат
  • Накара ме да се замисля, мис... Къде са тези жени?!
Предложения
: ??:??