9 mar 2008, 17:00

"Неродена мома"

  Poesía » Otra
855 0 11

 

 

 Не съм родена

        да срещам грубостта.

По пътя си отхвърлям я със безметежна сила.

 Аз съм Жена,

         раняваща в страстта -

но бягаща далеч от всяка суета фалшива.

 

Не съм създадена

         да нося милостта

в сърцето си - като неродила бисер мида.

 Защото аз съм

           Живата вода,

която благородно в кръвта ти се разлива.

 

 Не съм отричана

           от никого така,

както от теб и твоята природа дива.

 Защото съм една

            самодивска река

и в тебе бурно оставям следата си жива.

 

 Приеми го, Пътнико -

            ти не можеш избяга...

 Спри суетата си човешка, Съднико -

 от Съдбата си никъде никой успешно не бяга!!!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А това защо ли ме навежда на едни такива мисли, че си описала своята собствена (и женска) природа. Много емоции, силни, различни ( Приеми го, Пътнико - ти не можеш избяга... - решителна, а Ви?) И оставяш следа...определено!

  • Магии, кална съм(понякога!), но не съм и Калина. Венера съм!
    Обичайните заподозрени - благодаря ви за отзивите и искренността!:
    и Прегръдки за всички, както винаги
  • можеш да завиваш, можеш да лъкатушиш...и нови пътеки можеш да проправяш.Но пак ще отидеш там, където трябва.... поздрави, Венерина Рекичке
  • Оргинално...Браво!!!
  • Много, много ми хареса! Поздравления, Калина! Самодивска река си, така е!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...