Не съм родена
да срещам грубостта.
По пътя си отхвърлям я със безметежна сила.
Аз съм Жена,
раняваща в страстта -
но бягаща далеч от всяка суета фалшива.
Не съм създадена
да нося милостта
в сърцето си - като неродила бисер мида.
Защото аз съм
Живата вода,
която благородно в кръвта ти се разлива.
Не съм отричана
от никого така,
както от теб и твоята природа дива.
Защото съм една
самодивска река
и в тебе бурно оставям следата си жива.
Приеми го, Пътнико -
ти не можеш избяга...
Спри суетата си човешка, Съднико -
от Съдбата си никъде никой успешно не бяга!!!
© Вечерница или Зорница Всички права запазени