9.03.2008 г., 17:00

"Неродена мома"

859 0 11

 

 

 Не съм родена

        да срещам грубостта.

По пътя си отхвърлям я със безметежна сила.

 Аз съм Жена,

         раняваща в страстта -

но бягаща далеч от всяка суета фалшива.

 

Не съм създадена

         да нося милостта

в сърцето си - като неродила бисер мида.

 Защото аз съм

           Живата вода,

която благородно в кръвта ти се разлива.

 

 Не съм отричана

           от никого така,

както от теб и твоята природа дива.

 Защото съм една

            самодивска река

и в тебе бурно оставям следата си жива.

 

 Приеми го, Пътнико -

            ти не можеш избяга...

 Спри суетата си човешка, Съднико -

 от Съдбата си никъде никой успешно не бяга!!!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А това защо ли ме навежда на едни такива мисли, че си описала своята собствена (и женска) природа. Много емоции, силни, различни ( Приеми го, Пътнико - ти не можеш избяга... - решителна, а Ви?) И оставяш следа...определено!

  • Магии, кална съм(понякога!), но не съм и Калина. Венера съм!
    Обичайните заподозрени - благодаря ви за отзивите и искренността!:
    и Прегръдки за всички, както винаги
  • можеш да завиваш, можеш да лъкатушиш...и нови пътеки можеш да проправяш.Но пак ще отидеш там, където трябва.... поздрави, Венерина Рекичке
  • Оргинално...Браво!!!
  • Много, много ми хареса! Поздравления, Калина! Самодивска река си, така е!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...