9.03.2008 г., 17:00

"Неродена мома"

857 0 11

 

 

 Не съм родена

        да срещам грубостта.

По пътя си отхвърлям я със безметежна сила.

 Аз съм Жена,

         раняваща в страстта -

но бягаща далеч от всяка суета фалшива.

 

Не съм създадена

         да нося милостта

в сърцето си - като неродила бисер мида.

 Защото аз съм

           Живата вода,

която благородно в кръвта ти се разлива.

 

 Не съм отричана

           от никого така,

както от теб и твоята природа дива.

 Защото съм една

            самодивска река

и в тебе бурно оставям следата си жива.

 

 Приеми го, Пътнико -

            ти не можеш избяга...

 Спри суетата си човешка, Съднико -

 от Съдбата си никъде никой успешно не бяга!!!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А това защо ли ме навежда на едни такива мисли, че си описала своята собствена (и женска) природа. Много емоции, силни, различни ( Приеми го, Пътнико - ти не можеш избяга... - решителна, а Ви?) И оставяш следа...определено!

  • Магии, кална съм(понякога!), но не съм и Калина. Венера съм!
    Обичайните заподозрени - благодаря ви за отзивите и искренността!:
    и Прегръдки за всички, както винаги
  • можеш да завиваш, можеш да лъкатушиш...и нови пътеки можеш да проправяш.Но пак ще отидеш там, където трябва.... поздрави, Венерина Рекичке
  • Оргинално...Браво!!!
  • Много, много ми хареса! Поздравления, Калина! Самодивска река си, така е!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...