Veronisia (Вероника Борисова)
61 135
16 abr 2008, 20:10

Несбъднат сън 

  Poesía » De amor
612 0 2
Несбъднат сън

Нима е грях, че още те обичам?
А името ти гласно не смея да изричам.
В сънищата идваш само,
как щастлива съм до твойто рамо:

... По улицата с теб вървяхме,
нежно за ръката се държахме.
Ти с усмивка ме погледна,
струната любовна в нас отекна...

За жалост, чувството щастливо
идва само с времето сънливо.
А щом слънцето навън изгрее,
за миг сънят във спомен ще изтлее.

Знам, никога не ще те имам,
любовта дълбоко все прикривам.
Болка от мечта неизживяна,
обичта е като вечножива рана.

Моля те, не идвай вече в здрача.
Недей, върви си, аз не плача.
Бъдеще? Пред нас е само бездна
и давим се в мъглата непрогледна.

© Вероника Борисова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??