16 апр. 2008 г., 20:10

Несбъднат сън

816 0 2
Несбъднат сън

Нима е грях, че още те обичам?
А името ти гласно не смея да изричам.
В сънищата идваш само,
как щастлива съм до твойто рамо:

... По улицата с теб вървяхме,
нежно за ръката се държахме.
Ти с усмивка ме погледна,
струната любовна в нас отекна...

За жалост, чувството щастливо
идва само с времето сънливо.
А щом слънцето навън изгрее,
за миг сънят във спомен ще изтлее.

Знам, никога не ще те имам,
любовта дълбоко все прикривам.
Болка от мечта неизживяна,
обичта е като вечножива рана.

Моля те, не идвай вече в здрача.
Недей, върви си, аз не плача.
Бъдеще? Пред нас е само бездна
и давим се в мъглата непрогледна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...