Ще си мълча. Преглътнато. И тихо.
И ще лепя парченцата тъга,
в поредния безсмислен стих,
завит със лятна самота.
Ще се топя в несбъднатия юг.
Оранжев. Илюзорен. И обречен.
Тялото ми ще си бъде тук,
а духът – немислено далечен.
Ще мълча. С най-немия си зов.
Ще ми е тъжно. И солено.
Но няма да се моля за любов.
Ще обичам тихо. И несподелено...
© Алекс Малката Todos los derechos reservados