10 may 2017, 21:37

Несбъднат юг

Poesía » Otra

1.3K 2 15

Ще си мълча. Преглътнато. И тихо.
И ще лепя парченцата тъга,
в поредния безсмислен стих,
завит със лятна самота.

Ще се топя в несбъднатия юг.
Оранжев. Илюзорен. И обречен.
Тялото ми ще си бъде тук,
а духът – немислено далечен.

Ще мълча. С най-немия си зов.
Ще ми е тъжно. И солено.
Но няма да се моля за любов.
Ще обичам тихо. И несподелено...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

contessa (Светла Асенова)

Хареса ми...

2017-07-05T14:01:04+03:00
Alex.Malkata (Алекс Малката)

Не искам нови хоризонти, искам си точно този! Толкова е магичен, магнетичен, красив и... недостижим... И го имам целия, и го нямам. И го виждам, но не мога да го докосна... Мисля, че и " той" има нужда от мен Не, не искам друг хоризонт, Дани! Толкова ми липсваха коментарите ти!... Тоя е поредния шедьовър. 💜
Благодаря ти!

2017-05-12T15:21:58+03:00
suleimo (Дани Сулакова)

Лекс, за какво ти е да сбъдваш някакъв си юг. Не се ограничавай! Любовта има много посоки, отварят ти се нови хоризонти. Знаеш как пулсираш, когато всичко е все още пеперудено бъдеще . "Твоето време се измерва в любов"... помниш нали 💜

2017-05-12T15:02:42+03:00
Alex.Malkata (Алекс Малката)

Точно така, Силве! На едно мнение сме! Аз имам нужда от това чувство, от тая липса, не знам при другите дали е така. Не мога да си представя, че ще си имам някой и ще съм все щастлива и чуруликаща. Едно такова скучно и тъпо ми се вижда )) Другото е много по-дълбоко... Страхотен коментар ми остави!... Благодаря ти, че си тук!

2017-05-12T14:57:44+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Най- красивата любов е несподелената и неизживяната, тази илюзорната, от която не можеш да се разочароваш. Тя остава като неоткъснато девствено цвете. Усмивка

2017-05-12T13:28:32+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9