10 мая 2017 г., 21:37

Несбъднат юг

1.3K 2 15

 

Ще си мълча. Преглътнато. И тихо.
И ще лепя парченцата тъга,
в поредния безсмислен стих,
завит със лятна самота.

Ще се топя в несбъднатия юг.
Оранжев. Илюзорен. И обречен.
Тялото ми ще си бъде тук,
а духът – немислено далечен.

Ще мълча. С най-немия си зов.
Ще ми е тъжно. И солено.
Но няма да се моля за любов.
Ще обичам тихо. И несподелено...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Малката Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми...
  • Не искам нови хоризонти, искам си точно този! Толкова е магичен, магнетичен, красив и... недостижим... И го имам целия, и го нямам. И го виждам, но не мога да го докосна... Мисля, че и " той" има нужда от мен Не, не искам друг хоризонт, Дани! Толкова ми липсваха коментарите ти!... Тоя е поредния шедьовър. 💜
    Благодаря ти!
  • Лекс, за какво ти е да сбъдваш някакъв си юг. Не се ограничавай! Любовта има много посоки, отварят ти се нови хоризонти. Знаеш как пулсираш, когато всичко е все още пеперудено бъдеще . "Твоето време се измерва в любов"... помниш нали 💜
  • Точно така, Силве! На едно мнение сме! Аз имам нужда от това чувство, от тая липса, не знам при другите дали е така. Не мога да си представя, че ще си имам някой и ще съм все щастлива и чуруликаща. Едно такова скучно и тъпо ми се вижда )) Другото е много по-дълбоко... Страхотен коментар ми остави!... Благодаря ти, че си тук!
  • Най- красивата любов е несподелената и неизживяната, тази илюзорната, от която не можеш да се разочароваш. Тя остава като неоткъснато девствено цвете. Усмивка

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...