Несбъднат юг
Ще си мълча. Преглътнато. И тихо.
И ще лепя парченцата тъга,
в поредния безсмислен стих,
завит със лятна самота.
Ще се топя в несбъднатия юг.
Оранжев. Илюзорен. И обречен.
Тялото ми ще си бъде тук,
а духът – немислено далечен.
Ще мълча. С най-немия си зов.
Ще ми е тъжно. И солено.
Но няма да се моля за любов.
Ще обичам тихо. И несподелено...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алекс Малката Все права защищены
Не, не искам друг хоризонт, Дани! Толкова ми липсваха коментарите ти!... Тоя е поредния шедьовър. 💜