Несбъдната мечта

30 mar 2008, 13:04

Poesía » De amor

589 0 2

Сънувах те и тази вечер:

аз галех твоите коси,

целувах устните горещи,

бленувани през милиони дни.

Докосвах кожата ти нежна,

потъвах в твоите очи,

и исках още да те имам,

но деня безжалост те отне.

Лъчи жестоко ослепиха

радостта в моите очи,

и блъсна ме вълната от неволи,

припомни ми къде живея аз.

Ти някъде далеч си в тълпата,

не знаеш за силната любов,

която в мене ден след ден изгаря,

надеждата в кухия живот.

Нощта единствен е спасител,

единствена разбира тоз копнеж,

и в топлината си омайва сетивата,

в мъглата ми разкрива твоето лице.

Но пак ще мине тази вечер,

деня отново ще отрови любовта,

и пак зад маска ще прикривам

моята несбъдната мечта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.