Mar 30, 2008, 1:04 PM

Несбъдната мечта 

  Poetry » Love
658 0 2
 

Сънувах те и тази вечер:

аз галех твоите коси,

целувах устните горещи,

бленувани през милиони дни.

 

Докосвах кожата ти нежна,

потъвах в твоите очи,

и исках още да те имам,

но деня безжалост те отне.

 

Лъчи жестоко ослепиха

радостта в моите очи,

и блъсна ме вълната от неволи,

припомни ми къде живея аз.

 

Ти някъде далеч си в тълпата,

не знаеш за силната любов,

която в мене ден след ден изгаря,

надеждата в кухия живот.

 

Нощта единствен е спасител,

единствена разбира тоз копнеж,

и в топлината си омайва сетивата,

в мъглата ми разкрива твоето лице.

 

Но пак ще мине тази вечер,

деня отново ще отрови любовта,

и пак зад маска ще прикривам

моята несбъдната мечта.

© Иван Русланов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Но пак ще мине тази вечер,

    деня отново ще отрови любовта,

    и пак зад маска ще прикривам

    моята несбъдната мечта.
    ...................
    Мога да кажа само едно-БРАВО !6
  • Поздрав и успех !!!
Random works
: ??:??