Несбъдната мечта
Сънувах те и тази вечер:
аз галех твоите коси,
целувах устните горещи,
бленувани през милиони дни.
Докосвах кожата ти нежна,
потъвах в твоите очи,
и исках още да те имам,
но деня безжалост те отне.
Лъчи жестоко ослепиха
радостта в моите очи,
и блъсна ме вълната от неволи,
припомни ми къде живея аз.
Ти някъде далеч си в тълпата,
не знаеш за силната любов,
която в мене ден след ден изгаря,
надеждата в кухия живот.
Нощта единствен е спасител,
единствена разбира тоз копнеж,
и в топлината си омайва сетивата,
в мъглата ми разкрива твоето лице.
Но пак ще мине тази вечер,
деня отново ще отрови любовта,
и пак зад маска ще прикривам
моята несбъдната мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Русланов Всички права запазени
