Несбъднати мечти

18 mar 2008, 17:30

Poesía » De amor

1151 0 5

Сълзите стичат се по моето лице,
за миг дори не спират.
И тъжно пак е моето сърце,
очите ми не те намират.
Защо остави ме сама
да тъна в забрава.
Защо с мен се подигра,
само мъката остана.
А вярвах аз, че ще сме двама,
че слънцето над нас ще грее,
а сега потънах в яма,
тежка болка в мене тлее. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Несбъднати мечти

Искате да прочетете повече?

Propuestas