Несбъднати мечти
Сълзите стичат се по моето лице, за миг дори не спират. И тъжно пак е моето сърце, очите ми не те намират. Защо остави ме сама да тъна в забрава. Защо с мен се подигра, само мъката остана. А вярвах аз, че ще сме двама, че слънцето над нас ще грее, а сега потънах в яма, тежка болка в мене тлее. Но аз ще срещна друг, някой, който заслужава. И никога не ще се върна тук, където ти остана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Всички права запазени
