Несебър
Да изживея този град по собствен начин,
да го погледна като влюбен, като странник,
да го пребродя като път на щастието,
да го почувствам като светъл празник.
Да мога да се будя, да заспивам
под неговите сенки на смокини,
да се загубя, да не си отивам,
в красотата му да си забравя името.
Да мога да се уча от морето му,
да стъпвам покрай църкви възродени,
да го нарисувам със очите на сърцето,
да го прелея като кръв във вените ми.
Във крясъци на гларус да го слушам
и да плета въже от залези, с които
да свържа полуострова към сушата
и пясъчните думи към вълните.
Да превърна уличките му в истории
на хората, преминали от тука,
и дори след хиляди любови
да бъде все така неустоим и хубав.
Кротко седнал в сладкодумни къщи,
в рибарски тайни, скътан като в пазва,
да ме намира, за да се завръщам
и да го откривам отначало.
А провлакът му, седнал да ме чака,
да ми държи ръката - истински приятел,
да изживея този град по собствен начин -
докрай, до теб, без страх и без остатък.
Защото имам смелостта да го обичам-
като любим, като дете, като светиня.
…Без него съм безветрие от рими
и заличено от прибоя име.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Ганчева Todos los derechos reservados
