20 nov 2013, 14:11

Несекващият интерес

  Poesía » Otra
514 0 3

Какво разбрах на този свят
след толкова години
в един неспирен кръговрат
към райските градини,
където на едно дръвче
е ябълка узряла;
на Ева бялото краче,
змията изпълзяла.
И нищо не смущава тук
идилията пълна,
разнася се божествен звук
и как да се завърна
във този наш накъсан свят
в години изтерзани,
където на мечти богат
и с поетични рани
аз оцелявам и до днес
и нищо ми не пречи
в несекващия интерес
към белите крачета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...