20.11.2013 г., 14:11

Несекващият интерес

507 0 3

Какво разбрах на този свят
след толкова години
в един неспирен кръговрат
към райските градини,
където на едно дръвче
е ябълка узряла;
на Ева бялото краче,
змията изпълзяла.
И нищо не смущава тук
идилията пълна,
разнася се божествен звук
и как да се завърна
във този наш накъсан свят
в години изтерзани,
където на мечти богат
и с поетични рани
аз оцелявам и до днес
и нищо ми не пречи
в несекващия интерес
към белите крачета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...