Какво разбрах на този свят
след толкова години
в един неспирен кръговрат
към райските градини,
където на едно дръвче
е ябълка узряла;
на Ева бялото краче,
змията изпълзяла.
И нищо не смущава тук
идилията пълна,
разнася се божествен звук
и как да се завърна
във този наш накъсан свят
в години изтерзани,
където на мечти богат
и с поетични рани
аз оцелявам и до днес
и нищо ми не пречи
в несекващия интерес
към белите крачета.
© Иван Христов Всички права запазени