В живота си обичах три неща
(съдбата пожела да ми ги вземе).
Обичах татко, музиката, любовта -
и трите ги изгубих преди време.
Баща ми беше болен и замина,
остана само спомен под пръстта.
На гробища до днеска не отивам
да видя скриват го ли, не, цветя.
Обичах музиката, но останах няма,
до днес не пея песни, не звъня.
Гласът ми - като мост пред яма,
смелост нямам да го прекося.
А любовта си тръгна без причина,
избяга, скри се вдън земя.
Прогоних я от мен с немилост,
сили нямах да я съжаля...
Но скоро ще се срещна с татко,
от мен ще бликне песента.
Изпяла болката си, знам го -
до мен ще седне любовта!
© Деница Красимирова Todos los derechos reservados