27 jul 2010, 9:10

Нещичко остана 

  Poesía
592 0 8

Като прилив дойде в живота ми

Като облак от вятъра носен

Като кораб от буря захвърлен

Като птица напролет дойде

Като лъч светлина в тъмнината

Като вятър шумящ в листата

Като вино пенливо наесен

Като песен дойде като песен

Като звън на камбана дойде

Като комета искряща на звездно небе

Като усмивка на детско лице

Като огън бушуващ дойде - като огън

Като пяна на морска вълна се разби

Като пясък разнесе се нейде

Като пепел след огън остана

Като белег остана - белег от рана

Като летен дъжд се изпари

Като свещ запалена в храма

Като вяра силна и голяма

Като спомен като миг

Това остана - да остана

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • споменът не е любов, а мечта за ново начало...
    аз знач, че там някъде любовта я има, там някъде...
    в стиха ти има много красота -поздрави
  • Лео,Плами поздрави и усмивки!!!
  • Поздрав, Любчо!!!
  • Ронда,Ивон поздрави ,усмивки!!!
  • Поздрави приятели...край няма...живота продължава ...обичта е моята зараза...Благодаря Жарава,Водолейче,Розза,Нели,Саше...
  • Ами то е останало най-лесното за накрая! Поздрави!
  • Като скоропоговорка.Направо прекали този път.
  • Дошла и останала...това е важното! Поздрав!
Propuestas
: ??:??