Като прилив дойде в живота ми
Като облак от вятъра носен
Като кораб от буря захвърлен
Като птица напролет дойде
Като лъч светлина в тъмнината
Като вятър шумящ в листата
Като вино пенливо наесен
Като песен дойде като песен
Като звън на камбана дойде
Като комета искряща на звездно небе
Като усмивка на детско лице
Като огън бушуващ дойде - като огън
Като пяна на морска вълна се разби
Като пясък разнесе се нейде
Като пепел след огън остана
Като белег остана - белег от рана
Като летен дъжд се изпари
Като свещ запалена в храма
Като вяра силна и голяма
Като спомен като миг
Това остана - да остана
© Любомир Деничин Todos los derechos reservados
аз знач, че там някъде любовта я има, там някъде...
в стиха ти има много красота -поздрави