4 dic 2013, 16:03

Нещо като епиграма

  Poesía » Civil
581 0 0

Пак нещо като епиграма

Не спряха улавите антихристи
да лаят пълната луна,
защо имат помисли нечисти
и вечно са си служили с  лъжа.

А знаят те къде да ни притискат,
на струните ни как да зазвънят,
къде и колко ни чепика стиска,
те от лъжи не се свенят.

Не знам едно и също как повтарят,
в мътилка риба как ловят,
как с криви отговори отговарят,
с интриги искат да ни спрат!

От тях България е губила години...
Омразата е раждана от тях,
и срещата ни  със "Доброто" се размина,
и станахме страна за смях!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...