4.12.2013 г., 16:03

Нещо като епиграма

579 0 0

Пак нещо като епиграма

Не спряха улавите антихристи
да лаят пълната луна,
защо имат помисли нечисти
и вечно са си служили с  лъжа.

А знаят те къде да ни притискат,
на струните ни как да зазвънят,
къде и колко ни чепика стиска,
те от лъжи не се свенят.

Не знам едно и също как повтарят,
в мътилка риба как ловят,
как с криви отговори отговарят,
с интриги искат да ни спрат!

От тях България е губила години...
Омразата е раждана от тях,
и срещата ни  със "Доброто" се размина,
и станахме страна за смях!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...