nikolaidragiev (Николай Драгиев)
99 617
9 jun 2007, 9:49

Нещо като ода за самоубийствената същност на любовта и приказливоста на мечовете 

  Poesía
1076 0 8
Смърди на смърт! Накъртва даже!
Сетивата ми са пълни с край докрай
и само мечът ми могъл би да разкаже,
как сдобих се с лични ад и рай.

Защото аз съм твърде уморен
(а и доста скромен, за да коментирам)
кой и как оказа се сразен...
Аз просто ставам и се дуелирам!


Здравейте,
Аз съм само меч
и остра реч единствено владея,
но не мога като господаря да немея
и да покрия битката със прах,
още повече, че подразбрах
за нова кървава Валхала,
задаваща се зад превала,
така че трябва по-набързо
за старата да викнем: "Хвала!"
... в дуел със себе си, без секунданти,
без много шум и транспаранти,
моят господар Се Победи!!!
... а тоя (дето Я обичаше)
естесвено че го уби...
Макар че всяка нова рана,
нанесена в сърцето на врага,
от чудо сякаш призована,
покриваше и господарската снага:)

© Николай Драгиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??