Jun 9, 2007, 9:49 AM

Нещо като ода за самоубийствената същност на любовта и приказливоста на мечовете

  Poetry
1.4K 0 8
Смърди на смърт! Накъртва даже!
Сетивата ми са пълни с край докрай
и само мечът ми могъл би да разкаже,
как сдобих се с лични ад и рай.

Защото аз съм твърде уморен
(а и доста скромен, за да коментирам)
кой и как оказа се сразен...
Аз просто ставам и се дуелирам!


Здравейте,
Аз съм само меч
и остра реч единствено владея,
но не мога като господаря да немея
и да покрия битката със прах,
още повече, че подразбрах
за нова кървава Валхала,
задаваща се зад превала,
така че трябва по-набързо
за старата да викнем: "Хвала!"
... в дуел със себе си, без секунданти,
без много шум и транспаранти,
моят господар Се Победи!!!
... а тоя (дето Я обичаше)
естесвено че го уби...
Макар че всяка нова рана,
нанесена в сърцето на врага,
от чудо сякаш призована,
покриваше и господарската снага:)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Драгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....