nikolaidragiev (Николай Драгиев)
99 617
9.06.2007 г., 9:49 ч.

Нещо като ода за самоубийствената същност на любовта и приказливоста на мечовете 

  Поезия
1079 0 8
Смърди на смърт! Накъртва даже!
Сетивата ми са пълни с край докрай
и само мечът ми могъл би да разкаже,
как сдобих се с лични ад и рай.

Защото аз съм твърде уморен
(а и доста скромен, за да коментирам)
кой и как оказа се сразен...
Аз просто ставам и се дуелирам!


Здравейте,
Аз съм само меч
и остра реч единствено владея,
но не мога като господаря да немея
и да покрия битката със прах,
още повече, че подразбрах
за нова кървава Валхала,
задаваща се зад превала,
така че трябва по-набързо
за старата да викнем: "Хвала!"
... в дуел със себе си, без секунданти,
без много шум и транспаранти,
моят господар Се Победи!!!
... а тоя (дето Я обичаше)
естесвено че го уби...
Макар че всяка нова рана,
нанесена в сърцето на врага,
от чудо сякаш призована,
покриваше и господарската снага:)

© Николай Драгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??