29 abr 2009, 0:29

***(нещо малко, нещо синьо и... отдавна) 

  Poesía
1424 0 21

 

 

Отново иде вечерта
и къпе къщите във синьо.
Шумят дърветата с листа
и ме разглеждат
с любопитство.
А аз, повдигнала глава,
в небето взирам 
(по детински)
проблясваща една звезда.
Съвсем самичка в висините.
Тя светеше като око
над сънения тъмен град.
Надзърташе през тишината
и падащия нощен хлад.
                                            
***

Дърветата пораснаха. 

Отдавна. 
А споменът за тази
едва разцъфнала звезда
(макар сама и много малка),
остава по-скъп от новата луна
и пази синьото искрящо,
и сякаш пак дете съм

и съм там.

 

 

 

 

 

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много скъп спомен! Прекрасен стих! Е. и Б.
  • Тоя стих ме накара да съжалявам за пропиляното детство...
  • Ей. Дорка. Бива си те. Барона
  • ...и нещо толкова хубаво...приказно хубаво...
  • Всичко останало ни от детството е безкрайно красиво и много скъпо..Аз се завръщам много често назад..
  • Красиво и синьо!!!
  • Синьото е цвят романтичен и красив,
    прави живота ни песенно звънлив,
    синьо е небето, синьо е морето,
    синьо е дори и на щастието нослето...
    Хареса ми много прекрасния ти стих!
    Дарява светло настроение!
    БЪДИ!
  • Нещо малко,нещо синьо...
    Много готино!
  • Що ли и на мен тия твои рими тъй да ми допадат, м?
    Гушанки, каке*!
  • И на мене синьото ми е фаворит ..независимо дали е вечерен цвят, или сини очи. Прекрасен стих, грабна ме и ми върна спомени...
  • Синьото ми е любимо!
    Много чист стих! Поздрав!
  • Като сте рекли...синьо та синьо...
    Добре де.По ваш'то е станало!
    Ама станало
  • Ама и римите ти тичат Хубав стих, а и как иначе щом синьото е цвета Гот!
  • Запази детето!
    Нищо че дърветата са порааснали, звездата-синята, е още там!
  • вземам назаем
    нали можеш да си представиш - когато е притъмнено, играта на светлината в пространството - грациозно, плавно, с възможно изящните движения ...И от гледката ти става особено приятно, но и особено тъжно, без да натежава ...
    Всъщност - отнесох се
    назаем беше достатъчно, май
  • Ей сега си за гушкане!!!
  • Хи-хи-хи
    Кефя ти се, когато пишеш в рими (или почти в рими).

    Иначе, така ми стана тъжно. И защо любимият ми син цвят, си го направила искрящо-тъжен син цвят? Да ми стане още по-гадно ли?
    Подгони ме носталгия...
  • Понякога синьото е черно, но се радвам за теб, че ти светлее...
  • Красив спомен!
    Пази го, Доре.
  • ...нещо като Завинаги... замряло във Времето...
    Надзърнах в звездната ти страничка...
  • синьото е цветО!
Propuestas
: ??:??