***(нещо малко, нещо синьо и... отдавна)
Отново иде вечерта
и къпе къщите във синьо.
Шумят дърветата с листа
и ме разглеждат
с любопитство.
А аз, повдигнала глава,
в небето взирам
(по детински)
проблясваща една звезда.
Съвсем самичка в висините.
Тя светеше като око
над сънения тъмен град.
Надзърташе през тишината
и падащия нощен хлад.
***
Дърветата пораснаха.
Отдавна.
А споменът за тази
едва разцъфнала звезда
(макар сама и много малка),
остава по-скъп от новата луна
и пази синьото искрящо,
и сякаш пак дете съм
и съм там.
© Дора Павлова All rights reserved.
