Недей тъгувай, лятото си тръгва,
не се терзай, не ще го върнеш ти.
Когато нещо времето прокужда,
завинаги остават в нас следи.
Бъди смирена, есента е сладка,
нагиздена и сочна с всеки плод.
Вземи от чепка грозде малка хапка,
попий от капки жизнения сок.
Полей се с душ от слънчевия изгрев,
послушай на щурците песента.
И само нещо мъничко поискай –
усещане за влюбена душа!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados