Нещо неопределимо...
Беше тихо и безлюдно
и някак самотата зашумя.
Готвеше се слънце да разсъмне
а аз вървях, вървях сама!
И ходех бързо като вятъра,
а болката нахлуваше в мен,
но аз вървях и след раздялата...
но аз вървях без да зная накъде...
Сълзите давеха се в тишината,
обгръщаше ги пълната тъма.
Умът заспиваше, да не приеме
давещата, болна самота!
Душата молеше се на тъмата
слънцето нивга да не грейне.
Сълзите да останат в тишината
тайна със нощта да бъдат те.
И аз вървях в нощта незнайна,
вървях, а на място си стоях!
Слънцето така и не изгря,
остави ме сред празнота!
© Дива Самодива Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти мила ще те послушам!
Коментара ти значи много за мен прегръщам те!!! -
Красив замисъл..Само следвай музиката на стиха - тя е в теб, но може би тъгата ти я заглушава:"..и някак самотата зашумя" - това може да стане "и самотата някак зашумя"...после: "но аз вървях без да зная накъде" - може да се стилизира така: "вървях, не знаех накъде" и т.н. Но имаш страхотен потенциал, който с повече писане и четене ще изваеш чудноВярвам в товаУспех и много обич през новата година
-
Весели празници! Дай го по-ведро.
-
поздрав!
-
Много ми хареса, Лори!
-
Раздялата облечена в словестност...Докосна ме
-
колко си обречена... грабваш! Все някакви почти готически картини рисуваш в последно време в стиховете си, и звучат прекрасно, и печално - влюбено - обречено - самотно... А тая си я нарисувала с кърваво червено, и аз се чувствам някак допринесъл за това...
-
слънцето винаги изгрява...
хубав е този твой стих...хареса ми, Лори... -
Поздрави и за този стих!!!И вяравай!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
