21 дек. 2008 г., 09:31

Нещо неопределимо... 

  Поэзия » Другая
670 0 9

Беше тихо и безлюдно

и някак самотата зашумя.

Готвеше се слънце да разсъмне

а аз вървях, вървях сама!

И ходех бързо като вятъра,

а болката нахлуваше в мен,

но аз вървях и след раздялата...

но аз вървях без да зная накъде...

Сълзите давеха се в тишината,

обгръщаше ги пълната тъма.

Умът заспиваше, да не приеме

давещата, болна самота!

Душата молеше се на тъмата

слънцето нивга да не грейне.

Сълзите да останат в тишината

тайна със нощта да бъдат те.

И аз вървях в нощта незнайна,

вървях, а на място си стоях!

Слънцето така и не изгря,

остави ме сред празнота!

 

© Дива Самодива Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти мила ще те послушам! Коментара ти значи много за мен прегръщам те!!!
  • Красив замисъл..Само следвай музиката на стиха - тя е в теб, но може би тъгата ти я заглушава:"..и някак самотата зашумя" - това може да стане "и самотата някак зашумя"...после: "но аз вървях без да зная накъде" - може да се стилизира така: "вървях, не знаех накъде" и т.н. Но имаш страхотен потенциал, който с повече писане и четене ще изваеш чудноВярвам в товаУспех и много обич през новата година
  • Весели празници! Дай го по-ведро.
  • поздрав!
  • Много ми хареса, Лори!
  • Раздялата облечена в словестност...Докосна ме
  • колко си обречена... грабваш! Все някакви почти готически картини рисуваш в последно време в стиховете си, и звучат прекрасно, и печално - влюбено - обречено - самотно... А тая си я нарисувала с кърваво червено, и аз се чувствам някак допринесъл за това...
  • слънцето винаги изгрява...
    хубав е този твой стих...хареса ми, Лори...
  • Поздрави и за този стих!!!И вяравай!!!
Предложения
: ??:??