Нещо неопределимо...
Беше тихо и безлюдно
и някак самотата зашумя.
Готвеше се слънце да разсъмне
а аз вървях, вървях сама!
И ходех бързо като вятъра,
а болката нахлуваше в мен,
но аз вървях и след раздялата...
но аз вървях без да зная накъде...
Сълзите давеха се в тишината,
обгръщаше ги пълната тъма.
Умът заспиваше, да не приеме
давещата, болна самота!
Душата молеше се на тъмата
слънцето нивга да не грейне.
Сълзите да останат в тишината
тайна със нощта да бъдат те.
И аз вървях в нощта незнайна,
вървях, а на място си стоях!
Слънцето така и не изгря,
остави ме сред празнота!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дива Самодива Все права защищены
Коментара ти значи много за мен прегръщам те!!!
