Нещо неопределимо...

Поезия » Друга

811 0 9

Беше тихо и безлюдно

и някак самотата зашумя.

Готвеше се слънце да разсъмне

а аз вървях, вървях сама!

И ходех бързо като вятъра,

а болката нахлуваше в мен,

но аз вървях и след раздялата...

но аз вървях без да зная накъде...

Сълзите давеха се в тишината,

обгръщаше ги пълната тъма.

Умът заспиваше, да не приеме

давещата, болна самота!

Душата молеше се на тъмата

слънцето нивга да не грейне.

Сълзите да останат в тишината

тайна със нощта да бъдат те.

И аз вървях в нощта незнайна,

вървях, а на място си стоях!

Слънцето така и не изгря,

остави ме сред празнота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

lori_bebeto (Дива Самодива)

Благодаря ти мила ще те послушам! Коментара ти значи много за мен прегръщам те!!!

2008-12-24T23:41:42+02:00
agapeiya_polis (Агапея Полис)

Красив замисъл..Само следвай музиката на стиха - тя е в теб, но може би тъгата ти я заглушава:"..и някак самотата зашумя" - това може да стане "и самотата някак зашумя"...после: "но аз вървях без да зная накъде" - може да се стилизира така: "вървях, не знаех накъде" и т.н. Но имаш страхотен потенциал, който с повече писане и четене ще изваеш чудноВярвам в товаУспех и много обич през новата година

2008-12-24T22:40:02+02:00
Гошето1 (Георги Георгиев)

Весели празници! Дай го по-ведро.

2008-12-24T19:58:54+02:00
natalia (Наталия Божилова)

поздрав!

2008-12-24T14:42:31+02:00
странница (Сеси)

Много ми хареса, Лори!

2008-12-21T20:20:55+02:00