13 mar 2005, 15:12

Нещо специално

Poesía

1.3K 0 1

Празен поглед пълен с омраза....
Хвърлени в коша разбити мечти,
сянка чезнеща в мрака,
океан от замразени сълзи...
Само от плач се разкъсва тишината,
в мрака проблясват две безсилни ръце,
на пода лежи обездвижена фигура,
душата се опитва да намери своя лек -
студ, сковаващ топлотата.
Омраза и болка подтискат страха.
Къде отидоха топлите чувства?
Къде отиде онази светлина?
Къде изгуби се щастливото момиче,
къде изчезна всичко това?...
Щастието .. смехът..обичта - веч всичко е фалш,
фалш, превземащ и моя свят.
Всичко е измислица ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

gd_bourgas (Георги Димитров)

Много е крайно мила Петя, да гледаш по този начин на живота и на любовтта. Малко по-ведро и по ортимистично на нещата, защото...не всичко е измислица.

2005-03-14T08:56:34+02:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0