30 oct 2008, 20:27

Нещо в очите ми...

1.8K 1 10
Нещо в очите ми…
  Спомен ли беше?
От тия, красиво недоизживяните,
дето ги пазим най-дълбоко в душите си?
За нас, лежащи по гръб на поляната,
шепнейки тихо, много тихо, мечтите си…

Нещо…
  Отминала надежда ли беше?
Удавена в страха от чувството,
когато се намерих толкова празна във очите ти?
Опитвам се да спра да бъда нищото, 
в което се превърнах, търсейки следите ти.

Нещото в очите ми…
  Просто сълза ли беше?
От безсилието ми да те върна?
Или, че дори не се опитах да те спра…
Защото във мига, във който се обърнах,
осъзнах, че ме е страх без теб да продължа.

  Сянка ли беше?
На трепета, с който те пуснах в душата ми?
Сянка от огъня, който запалихме двама?
Не зная защо, но още боли
да призная, че от огъня само пепел във мене остана…

Нещо в очите ми…
Може би чувство, което все още във мен се таи.
Нещо в очите ми…
                            ... Ти?


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© no Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...