Нещо в очите ми...
Нещо в очите ми…
Спомен ли беше?
От тия, красиво недоизживяните,
дето ги пазим най-дълбоко в душите си?
За нас, лежащи по гръб на поляната,
шепнейки тихо, много тихо, мечтите си…
Нещо…
Отминала надежда ли беше?
Удавена в страха от чувството,
когато се намерих толкова празна във очите ти?
Опитвам се да спра да бъда нищото,
в което се превърнах, търсейки следите ти.
Нещото в очите ми…
Просто сълза ли беше?
От безсилието ми да те върна?
Или, че дори не се опитах да те спра…
Защото във мига, във който се обърнах,
осъзнах, че ме е страх без теб да продължа.
Сянка ли беше?
На трепета, с който те пуснах в душата ми?
Сянка от огъня, който запалихме двама?
Не зная защо, но още боли
да призная, че от огъня само пепел във мене остана…
Нещо в очите ми…
Може би чувство, което все още във мен се таи.
Нещо в очите ми…
... Ти?
Спомен ли беше?
От тия, красиво недоизживяните,
дето ги пазим най-дълбоко в душите си?
За нас, лежащи по гръб на поляната,
шепнейки тихо, много тихо, мечтите си…
Нещо…
Отминала надежда ли беше?
Удавена в страха от чувството,
когато се намерих толкова празна във очите ти?
Опитвам се да спра да бъда нищото,
в което се превърнах, търсейки следите ти.
Нещото в очите ми…
Просто сълза ли беше?
От безсилието ми да те върна?
Или, че дори не се опитах да те спра…
Защото във мига, във който се обърнах,
осъзнах, че ме е страх без теб да продължа.
Сянка ли беше?
На трепета, с който те пуснах в душата ми?
Сянка от огъня, който запалихме двама?
Не зная защо, но още боли
да призная, че от огъня само пепел във мене остана…
Нещо в очите ми…
Може би чувство, което все още във мен се таи.
Нещо в очите ми…
... Ти?
© no All rights reserved.
