30.10.2008 г., 20:27

Нещо в очите ми...

1.8K 1 10
Нещо в очите ми…
  Спомен ли беше?
От тия, красиво недоизживяните,
дето ги пазим най-дълбоко в душите си?
За нас, лежащи по гръб на поляната,
шепнейки тихо, много тихо, мечтите си…

Нещо…
  Отминала надежда ли беше?
Удавена в страха от чувството,
когато се намерих толкова празна във очите ти?
Опитвам се да спра да бъда нищото, 
в което се превърнах, търсейки следите ти.

Нещото в очите ми…
  Просто сълза ли беше?
От безсилието ми да те върна?
Или, че дори не се опитах да те спра…
Защото във мига, във който се обърнах,
осъзнах, че ме е страх без теб да продължа.

  Сянка ли беше?
На трепета, с който те пуснах в душата ми?
Сянка от огъня, който запалихме двама?
Не зная защо, но още боли
да призная, че от огъня само пепел във мене остана…

Нещо в очите ми…
Може би чувство, което все още във мен се таи.
Нещо в очите ми…
                            ... Ти?


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© no Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....