Нещо в очите ми…
Спомен ли беше?
От тия, красиво недоизживяните,
дето ги пазим най-дълбоко в душите си?
За нас, лежащи по гръб на поляната,
шепнейки тихо, много тихо, мечтите си…
Нещо…
Отминала надежда ли беше?
Удавена в страха от чувството,
когато се намерих толкова празна във очите ти?
Опитвам се да спра да бъда нищото,
в което се превърнах, търсейки следите ти. ...