19 dic 2007, 11:50

Нещо за... любовта

  Poesía
750 0 15

Любовта е чувство, при което

стига точка на кипенето кръвта.

Тя е волна птичка във небето,

глътка въздух в нашите уста.

 

При нея времето за малко спира,

пулсът се надбягва с лудостта,

макар и трудно да се дефинира,

тя е движещата сила на света.

 

Идва без да подозираш,

сестра е на живота и смъртта,

на нея често се опираш,

тя е твоята храна.

 

Любовта е нещо необятно,

според моето изстрадало сърце.

Послание, тотално непонятно,

докоснато от  Божиите ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...