19 dic 2007, 11:50

Нещо за... любовта

  Poesía
754 0 15

Любовта е чувство, при което

стига точка на кипенето кръвта.

Тя е волна птичка във небето,

глътка въздух в нашите уста.

 

При нея времето за малко спира,

пулсът се надбягва с лудостта,

макар и трудно да се дефинира,

тя е движещата сила на света.

 

Идва без да подозираш,

сестра е на живота и смъртта,

на нея често се опираш,

тя е твоята храна.

 

Любовта е нещо необятно,

според моето изстрадало сърце.

Послание, тотално непонятно,

докоснато от  Божиите ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...