Dec 19, 2007, 11:50 AM

Нещо за... любовта

  Poetry
751 0 15

Любовта е чувство, при което

стига точка на кипенето кръвта.

Тя е волна птичка във небето,

глътка въздух в нашите уста.

 

При нея времето за малко спира,

пулсът се надбягва с лудостта,

макар и трудно да се дефинира,

тя е движещата сила на света.

 

Идва без да подозираш,

сестра е на живота и смъртта,

на нея често се опираш,

тя е твоята храна.

 

Любовта е нещо необятно,

според моето изстрадало сърце.

Послание, тотално непонятно,

докоснато от  Божиите ръце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...