19.12.2007 г., 11:50

Нещо за... любовта

749 0 15

Любовта е чувство, при което

стига точка на кипенето кръвта.

Тя е волна птичка във небето,

глътка въздух в нашите уста.

 

При нея времето за малко спира,

пулсът се надбягва с лудостта,

макар и трудно да се дефинира,

тя е движещата сила на света.

 

Идва без да подозираш,

сестра е на живота и смъртта,

на нея често се опираш,

тя е твоята храна.

 

Любовта е нещо необятно,

според моето изстрадало сърце.

Послание, тотално непонятно,

докоснато от  Божиите ръце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...