12 mar 2015, 15:34

Нещото

  Poesía » Otra
535 0 1

Тъмнината е черна, тъмнината е тъмна,
тъмнината е страшна, ужасна дори,
в тъмнината злокобна не можеш осъмна,
във нея се мята, пищи и гори,


нещо проклето, нещо тъй черно,
че колчем го зърнеш би полудял,
нещо красиво, урудливо и скверно
сякаш е някой хем жив, но умрял.


Нещото Някой е! Тихо те гледа, 
очите му съскат, прокоби мълви,
лицето му в мрак, а кожата бледа,
и сякаш се мъчи, безмълвно крещи.


И хитро ни гледа, свирепо, зловещо
и се опитва лъжовно да скрие,
че адски копнее, желае горещо,
да ни докопа и сетне убие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лебовски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравейте, още в деня на публикуването исках да Ви поздравя,Лебовски, за това стихотворение! Поетично майсторство,психологическа проницателност,дистанцирана наблюдателност от страна на автора,"неангажиращо" предупреждение и страхът, който пъпли и превзема четящия,и факта,че го владее дори след прочита...!Прекрасно списано!Страхотна работа! Адмирации!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...