12 мар. 2015 г., 15:34

Нещото

534 0 1

Тъмнината е черна, тъмнината е тъмна,
тъмнината е страшна, ужасна дори,
в тъмнината злокобна не можеш осъмна,
във нея се мята, пищи и гори,


нещо проклето, нещо тъй черно,
че колчем го зърнеш би полудял,
нещо красиво, урудливо и скверно
сякаш е някой хем жив, но умрял.


Нещото Някой е! Тихо те гледа, 
очите му съскат, прокоби мълви,
лицето му в мрак, а кожата бледа,
и сякаш се мъчи, безмълвно крещи.


И хитро ни гледа, свирепо, зловещо
и се опитва лъжовно да скрие,
че адски копнее, желае горещо,
да ни докопа и сетне убие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лебовски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравейте, още в деня на публикуването исках да Ви поздравя,Лебовски, за това стихотворение! Поетично майсторство,психологическа проницателност,дистанцирана наблюдателност от страна на автора,"неангажиращо" предупреждение и страхът, който пъпли и превзема четящия,и факта,че го владее дори след прочита...!Прекрасно списано!Страхотна работа! Адмирации!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...