12.03.2015 г., 15:34

Нещото

529 0 1

Тъмнината е черна, тъмнината е тъмна,
тъмнината е страшна, ужасна дори,
в тъмнината злокобна не можеш осъмна,
във нея се мята, пищи и гори,


нещо проклето, нещо тъй черно,
че колчем го зърнеш би полудял,
нещо красиво, урудливо и скверно
сякаш е някой хем жив, но умрял.


Нещото Някой е! Тихо те гледа, 
очите му съскат, прокоби мълви,
лицето му в мрак, а кожата бледа,
и сякаш се мъчи, безмълвно крещи.


И хитро ни гледа, свирепо, зловещо
и се опитва лъжовно да скрие,
че адски копнее, желае горещо,
да ни докопа и сетне убие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лебовски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравейте, още в деня на публикуването исках да Ви поздравя,Лебовски, за това стихотворение! Поетично майсторство,психологическа проницателност,дистанцирана наблюдателност от страна на автора,"неангажиращо" предупреждение и страхът, който пъпли и превзема четящия,и факта,че го владее дори след прочита...!Прекрасно списано!Страхотна работа! Адмирации!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...