12.03.2015 г., 15:34 ч.

Нещото 

  Поезия » Друга
386 0 1

Тъмнината е черна, тъмнината е тъмна,
тъмнината е страшна, ужасна дори,
в тъмнината злокобна не можеш осъмна,
във нея се мята, пищи и гори,


нещо проклето, нещо тъй черно,
че колчем го зърнеш би полудял,
нещо красиво, урудливо и скверно
сякаш е някой хем жив, но умрял.


Нещото Някой е! Тихо те гледа, 
очите му съскат, прокоби мълви,
лицето му в мрак, а кожата бледа,
и сякаш се мъчи, безмълвно крещи.


И хитро ни гледа, свирепо, зловещо
и се опитва лъжовно да скрие,
че адски копнее, желае горещо,
да ни докопа и сетне убие.

© Лебовски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравейте, още в деня на публикуването исках да Ви поздравя,Лебовски, за това стихотворение! Поетично майсторство,психологическа проницателност,дистанцирана наблюдателност от страна на автора,"неангажиращо" предупреждение и страхът, който пъпли и превзема четящия,и факта,че го владее дори след прочита...!Прекрасно списано!Страхотна работа! Адмирации!
Предложения
: ??:??