Когато обяснимото изчезне,

неясното започва да те съблазнява

и всичко става безпричинно,

дори някак машинно

и доста невзрачно те води

към нещото, което няма име;

ти хващаш ръката

и прошепваш - води ме!

Да, но къде?

Няма значение,

нека избягаме!

Говорихме в главата ми,

а след това

във нейната;

тя изнасили душата ми!

Необяснимото ми стана ясно!

Има спасение!

Има и място,

където съвестта не ти пречи

... а ти ръкопляска!

Безпричинното се превръща в желание,

а желанията

са склонни да се сбъдват.

Пътят не е този

и това не е игра!

Това е лабиринт,

в който няма правила!

Това е нещото,

което няма име!

Не искам да го обяснявам

и не искам да греша!

Аз съм грешният превод

на една

съвсем обяснима душа;

изборът ми е неясен,

неясен и моят път;

ключът е в мен

и аз съм този,

който винаги ще ходи по ръба...

Това е нещото,

което няма име

... и аз отказвам да го обясня!