Нещото, което няма име
Когато обяснимото изчезне,
неясното започва да те съблазнява
и всичко става безпричинно,
дори някак машинно
и доста невзрачно те води
към нещото, което няма име;
ти хващаш ръката
и прошепваш - води ме!
Да, но къде?
Няма значение,
нека избягаме!
Говорихме в главата ми,
а след това
във нейната;
тя изнасили душата ми!
Необяснимото ми стана ясно!
Има спасение!
Има и място,
където съвестта не ти пречи
... а ти ръкопляска!
Безпричинното се превръща в желание,
а желанията
са склонни да се сбъдват.
Пътят не е този
и това не е игра!
Това е лабиринт,
в който няма правила!
Това е нещото,
което няма име!
Не искам да го обяснявам
и не искам да греша!
Аз съм грешният превод
на една
съвсем обяснима душа;
изборът ми е неясен,
неясен и моят път;
ключът е в мен
и аз съм този,
който винаги ще ходи по ръба...
Това е нещото,
което няма име
... и аз отказвам да го обясня!
© Икабод Крейн All rights reserved.
