Несигурна

19 ago 2009, 12:08

Poesía » Civil

429 0 0

Защо усмивката е лятото,

смехът е в слънцето,

като цвета на зимата

мирише на смирение?

Защо е щастие

щом счупиш изкушение,

щом в песен, не в мълчание

предъвкваме на дните римите?

Дали не е, защото

сме родени грешни

и низки, подли, смешни

сме, всъщност, по-човешки?

И лоши, но развеселени,

живеем по-безсмислено,

ала по-благодатно,

когато бъркаме стократно?

14.08.2009г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.