Несигурна
622
0
0
Защо усмивката е лятото,
смехът е в слънцето,
като цвета на зимата
мирише на смирение?
Защо е щастие
щом счупиш изкушение,
щом в песен, не в мълчание
предъвкваме на дните римите?
Дали не е, защото
сме родени грешни
и низки, подли, смешни
сме, всъщност, по-човешки?
И лоши, но развеселени,
живеем по-безсмислено,
ала по-благодатно,
когато бъркаме стократно?
14.08.2009г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Кънчева Все права защищены
