1 feb 2009, 9:45
Нескопосано.
Двама сме.
И в изгрева и в залеза.
Попивам сълзи-самота.
Събираш в шепи празното,
сърце-ранена доброта.
Двама сме.
И сред тълпа безумци
и сред пустинна тишина,
поглеждаш слънцето намръщено,
крещя на бледата луна.
Двама сме.
Превзе стихиите
и скъсания сън съших,
Дори и сенките прегръщат се
във нескопосания стих.
И в изгрева и в залеза.
Попивам сълзи-самота.
Събираш в шепи празното,
сърце-ранена доброта.
Двама сме.
И сред тълпа безумци
и сред пустинна тишина,
поглеждаш слънцето намръщено,
крещя на бледата луна.
Двама сме.
Превзе стихиите
и скъсания сън съших,
Дори и сенките прегръщат се
във нескопосания стих.
© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
толкова много харесах...!
хубав стих, мило Шопче.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
С-тата накрая не остават незабелязани!