Нескопосано.
Двама сме.
И в изгрева и в залеза.
Попивам сълзи-самота.
Събираш в шепи празното,
сърце-ранена доброта.
Двама сме.
И сред тълпа безумци
и сред пустинна тишина,
поглеждаш слънцето намръщено,
крещя на бледата луна.
Двама сме.
Превзе стихиите
и скъсания сън съших,
Дори и сенките прегръщат се
във нескопосания стих.
И в изгрева и в залеза.
Попивам сълзи-самота.
Събираш в шепи празното,
сърце-ранена доброта.
Двама сме.
И сред тълпа безумци
и сред пустинна тишина,
поглеждаш слънцето намръщено,
крещя на бледата луна.
Двама сме.
Превзе стихиите
и скъсания сън съших,
Дори и сенките прегръщат се
във нескопосания стих.
© Шопландия Софийска All rights reserved.
