10 sept 2018, 16:13

Несломимо...

1.3K 2 2

 

Несломимо...

 

...Знам, че съм обичала преди

но никога не съм обичала така...

Сърцето ми май ще се пръсне...

и отвежда ме в нова посока...

 

Там някъде високо в небесата...

дълбоко в морето на чувствата,

там където живота отново започва,

не съм изпитвала такава любов...

 

Не знам какво правиш ти с мен?

Не знам обичала ли съм изобщо?

Как живяла съм без теб, не знам...?

Но чувствам днес в теб, песен моя

                 как започвам да живея...

                                за теб да пея...

 

Знам винаги съм чакала само теб!

За да ти отдавам сърцето си всеки

                                               миг...

За да те избирам във всяка стъпка...

За да съм тук, когато имаш нужда...

 

Знам винаги съм чакала само теб!

За да те посрещна, когато си готова...

и винаги когато се затичаш нанякъде...

да полети сърцето ти, накъдето

                               само ти мечтаеш...

 

Знай винаги ще те очакват мечтите ти...

Ти си радостта във всеки един свят...

всеки един трепет в сърцето...

свободата във всяка една усмивка...

 

А аз също ще те чакам, любов моя...

Ще те чакам със всяка една частица...

обичам те така както не съм обичала...

                                         живот мой...

и оставям сърцето си да се затича...

 

Знай винаги ще те очаква пътят ти....

някъде там високо в небесата,

дълбоко в морето на чувствата

там, където ще намериш гласа си...

 

там, където ще откриеш себе си...,

в музиката, която композираш...

песента с която сърцето ти трепти...

в някой, който несломимо обича...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...