10.09.2018 г., 16:13

Несломимо...

1.3K 2 2

 

Несломимо...

 

...Знам, че съм обичала преди

но никога не съм обичала така...

Сърцето ми май ще се пръсне...

и отвежда ме в нова посока...

 

Там някъде високо в небесата...

дълбоко в морето на чувствата,

там където живота отново започва,

не съм изпитвала такава любов...

 

Не знам какво правиш ти с мен?

Не знам обичала ли съм изобщо?

Как живяла съм без теб, не знам...?

Но чувствам днес в теб, песен моя

                 как започвам да живея...

                                за теб да пея...

 

Знам винаги съм чакала само теб!

За да ти отдавам сърцето си всеки

                                               миг...

За да те избирам във всяка стъпка...

За да съм тук, когато имаш нужда...

 

Знам винаги съм чакала само теб!

За да те посрещна, когато си готова...

и винаги когато се затичаш нанякъде...

да полети сърцето ти, накъдето

                               само ти мечтаеш...

 

Знай винаги ще те очакват мечтите ти...

Ти си радостта във всеки един свят...

всеки един трепет в сърцето...

свободата във всяка една усмивка...

 

А аз също ще те чакам, любов моя...

Ще те чакам със всяка една частица...

обичам те така както не съм обичала...

                                         живот мой...

и оставям сърцето си да се затича...

 

Знай винаги ще те очаква пътят ти....

някъде там високо в небесата,

дълбоко в морето на чувствата

там, където ще намериш гласа си...

 

там, където ще откриеш себе си...,

в музиката, която композираш...

песента с която сърцето ти трепти...

в някой, който несломимо обича...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...