10 сент. 2018 г., 16:13

Несломимо...

1.3K 2 2

 

Несломимо...

 

...Знам, че съм обичала преди

но никога не съм обичала така...

Сърцето ми май ще се пръсне...

и отвежда ме в нова посока...

 

Там някъде високо в небесата...

дълбоко в морето на чувствата,

там където живота отново започва,

не съм изпитвала такава любов...

 

Не знам какво правиш ти с мен?

Не знам обичала ли съм изобщо?

Как живяла съм без теб, не знам...?

Но чувствам днес в теб, песен моя

                 как започвам да живея...

                                за теб да пея...

 

Знам винаги съм чакала само теб!

За да ти отдавам сърцето си всеки

                                               миг...

За да те избирам във всяка стъпка...

За да съм тук, когато имаш нужда...

 

Знам винаги съм чакала само теб!

За да те посрещна, когато си готова...

и винаги когато се затичаш нанякъде...

да полети сърцето ти, накъдето

                               само ти мечтаеш...

 

Знай винаги ще те очакват мечтите ти...

Ти си радостта във всеки един свят...

всеки един трепет в сърцето...

свободата във всяка една усмивка...

 

А аз също ще те чакам, любов моя...

Ще те чакам със всяка една частица...

обичам те така както не съм обичала...

                                         живот мой...

и оставям сърцето си да се затича...

 

Знай винаги ще те очаква пътят ти....

някъде там високо в небесата,

дълбоко в морето на чувствата

там, където ще намериш гласа си...

 

там, където ще откриеш себе си...,

в музиката, която композираш...

песента с която сърцето ти трепти...

в някой, който несломимо обича...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...