26 mar 2008, 15:25

"Неспазено обещание"(посветено)

  Poesía
1K 0 0
Трудно е, когато пред очите ми изникват
нашите засмени две лица.
И тези спомени във миналото все се впиват
и болезнено се врязват в моята душа!

Боли, когато пак опитвам да те търся,
а ти си толкова далеч от мен!
Разбитите мечти едва отърсвам
и така отчаяно минава всеки ден.

Плаче ми се, щом се сетя как ми каза,
колко влюбени със тебе сме били!
Със сълзи и мъка ме наказа
и не спази свойто обещание, нали?

... че каквото и да стане,
ти винаги ще ме обичаш!
Обещание едничко ти ми даде,
а забрави как да ме обичаш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...