Болиш! Във всяка клетка съществуваш,
във мене настанил си се докрай.
Като разплакано море - бучиш, бушуваш,
поне сламчица да дишам ми подай!
Но как да ми дадеш, като не знаеш
как да спреш да ме убиваш бавно...
До теб мълча, а ти за други си мечтаеш,
угасват дните ми, угасвам цяла плавно...
Несподелената любов, разказват,
е най-разтърсваща и най-гореща.
Грешка ли е, че не ти показвам,
че безумно те обичам... тук - отсреща?!